И така, студена, зимна, утрин. Две коли, натоварени със странен за общите разбирания багаж, тръгват от Стара Загора за Сливен. Накрая на града хората слизат от колите, нарамват необичайния си товар от умрели животни и тръгват през снежната пъртина нагоре, към планината.
Пътят е дълъг и труден, но хората в тази странна група са с мисия, и нямат време за губене. Крачка след крачка, време за кратък отдих и пак нагоре, към планината. И ето, че най-накрая целта е достигната. А там, във волиерата накрай света, ги очакват десетки прегладнели белоглави лешояди. Птиците са в снежния капан седмици наред и с нетърпение очакват да се нахранят до насита.
Безценният товар, храната за прегладнелите птици, бе доставен на време, за да засити гладниците.
И така, мисията е изпълнена, животните са спасени, а спасителите, удовлетворени от добре изпълнената задача, бързат към селото, преди да е паднал мрак.
